Населението на село Хърлец изцяло изповядва християнството – още през 1884-та година е завършен строежът на църквата Успение Богородично. Велко Илиев от школата в Дебър е майсторът, който се заема със зографията на храма. За това се разбира със сигурност и от монолитната плоча, монтирана на западната стена на храма. Вътрешна реконструкция на църквата се извършва по повод 111 години от нейното създаване – през 1995-та е възстановен иконописът в корабната част. Също така е напълно обновен и олтарът, а ремонтът е извършен от десет на брой студенти от Художествената академия в София. Те работят под прякото ръководство на своя декан – доцент Григоров. Асистент Белишки също работи заедно с тях, а ремонтът е извършен напълно безплатно като дарение на селото. Геран или кладенец е преводът на името, а за него има една интересна легенда. Счита се, че в миналото хората живели добре помежду си и обработвали земите си. Край тях спокойно текат водите на Дунав и Огоста.
Коварна болест започва да поваля един след друг жителите на Хърлец и тогава една стара жена излиза от колибата си и им казва, че спасението се намира на западния хълм. Освен това трябва да сменят девет места и да правят ново селище на девет месеца – само по този начин чумата щяла да си отиде. Хората не познавали тази жена, но ѝ се доверили. Те правели точно както им каже и наистина чумата не ги безпокояла. Когато след време решили да отидат да видят как е старата жена, само нейната колиба все още избълвала дим от комина. Смелият младеж, спуснал се до дома ѝ, я целунал и я помолил да дойде с него в новото село. Но тя отказва под предлог, че иска да умре в родния си дом и близо до погребаните си мъж и деца. После хората почнали редовно да идват и да палят свещи и да се молят за душата на старата жена. Макар и легенда, в нея може да има известна доза истина и именно по този начин да е основано селото. То е в пределите на област Враца в Северозападна България.
Местното читалище носи името Никола Йонков Вапцаров – 1927 и отваря врати на трети юли. По това време страната има нужда от повдигане на националния дух и самочувствие, а читалищата се нагърбват с тази отговорна задача. Димитър Шаров и Димитър Очев са двама от селските учители, по чиято инициатива се строи читалището. Атанас Стойков също участва в тази инициатива, като първо читалището е кръстено на Стоян Михайловски. Той е селският свещеник, а Опо Динчев е местният писар. Трифон Думбаров е председател през 1954-та, когато се взима решение читалището да се прекръсти на поета и борец против фашизма. Димитър Русев пък е библиотекар и допринася много за обогатяването на институцията с редица образователни дейности. Борис Тодоров Терчев пък е кмет на селото по това време и освен това е главен техник в хода на строителните работи на читалището. Група за народни обичаи и наричания и певчески женски състав в Хърлец са две от атракциите за местните жители.
